Детското облекло през вековете

Въведение

Облеклото е играело важна роля за детството във всяка ера. Историята на детското облекло олицетворява промените в теорията и практиката при отглеждането на деца, промяната на ролята на половете, положението на децата в обществото, както и приликите и разликите между дрехите за деца и възрастни.

20 век

Преди началото на 20 век дрехите, носени от бебета и малки деца притежават една обща характеристика, а именно липсата на разграничение между половете. Момиченцата и момченцата носели нещо като рокля, роба или туника.

Според новите теории късният 17 и 18 век са преломния момент в детското облекло. Обичаят да се пристягат до обездвижване новородените с пелени е продължавал от векове. Вярвало се е, че това е необходимо, за да се изправят крачетата и да растат прави и здрави. През осемнадесети век медицинските изследвания доказали, че повиването отслабва, а не засилва детските крайници. Така например през 1693 философът Джон Лок в своята публикация „Някои мисли за образованието” препоръчва родителите да изоставят повиването и да обличат децата с леки дрехи, с които малчуганите да се движат свободно. През следващия век различни автори разширяват теориите на Лок и като резултат след 1800 повечето английски и американски родители вече не повиват децата си.

Бебешко облекло, 18 век

Това ставало някъде между 2 и 4 месечна възраст – родителите обличали бебетата си в дълги ленени или памучни рокли с вградени корсажи и поли. Когато детето започвало да пълзи и по-късно да ходи тези рокли ставали по-къси, до глезените и се наричали фусти. Момичетата носели такива рокли до тринайсет или четиринайсет, когато на лицевата им страна се появява отваряне като при роклите на възрастните жени. Момченца носели фусти докато станели най-малко на четири до седем години, тогава се считали за достатъчно големи, за да носят миниатюрни версии на възрастни мъжки облекла, като палта, жилетки и мъжки гащи - бричове. Възрастта варирала според виждането на родителя. Това е било важен момент за младите момчета, защото той символизира, че детството си е отишло и вече е дошло време момчето да поеме своите мъжки задължения и отговорности.

Рокля, 1810 г.

През 70-те години на 18 век децата носели по-освободени версии на облеклата за възрастни и така до ранните си тийнейджърски години. Момичетата вместо фуста и корсет носели детски рокли с широка талия докато станели достатъчно големи да се обличат като възрастни. Тези модификации на детското облекло повлияли и модата на възрастните през 1780-90 – появили се т.н. рокли-ризи от муселин, които представлявали уголемен вариант на тези за големи и били много актуални тогава. Материите се разнообразявали: коприна, фин памук, напомнящи на класическата античност. По време на неокласическата епоха тези ефирни памучни детски рокли с широк колан и висока талия станали основополагащ модел за дамското облекло.





Облеклото на малките момченца

Момчешки моряшки костюм, 19 век

През 1790 година се появява преходно облекло за момченца между 3 и 7 години - плътно по тялото, съставено от панталони до глезена и късо сако, носено върху риза с широки ръкави. Панталоните идват от облеклото на по-нисшите класи, както и от военното облекло и оказват влияние върху този тип костюм, но същевремено се отличават от бричовете до коляното, носени от по-големите момчета и мъже. В ранния 19 век след като панталоните изместили бричовете приличащите на гащеризон тесни костюми продължавали да са отличителна дреха на младите момчета. Бебетата в комбинезони и прохождащите деца в рокли, малките момченца в тесни гащеризони и по-големите, които носели ризи със жабо в ранните си тийнейджърски години били знак за едно ново поведение, което удължавало детството при момчетата и ги разделяло на три основни възрастови групи: детство, момчешка възраст и юношество.

Момчешко облекло, 1880 г.

В началото на века преминаването към момчешко облекло ставало около 3-годишна възраст до 6 или 7 години. През 1820 то започнало да се заменя с туника с дължина до коляното, носена върху панталона, която останала на мода до 1860 г. Момченцата не се считали за „обути в панталони“ докато тази туника не бивала премахната на около 6 -7 години. Веднъж преминали към панталони момчетата обличали изрязани якета с дължина до талията, които носили до началото на пубертета. После обличали фрак рединготи с дълги до коленете гърбове, което означава, че най-после са станали възрастни.

Момчешко облекло, 1855 г.

От 1860 до 1880 момчетата на възраст от 4 до 7 години носили подобни на пола дрехи, по-прости от момичешките и в по-убити цветове, както и с по-мъжки детайли. Късите панталонки или кюлоти – панталони до коленете за момчета на възраст 7-14 години са въведени около 1860. През следващите тридесет години момчета са обличани в тези кюлоти от все по-ранна възраст. Най-малките момчета от три до шест години са носили с къси якета с блузи с дантелени яки, туники, опасани или моряшки горнища. Тези тоалети значително контрастират с версиите, носени от техните по-големи братя, чиито кюлоти били комбинирани с вълнени жилетки, с ризи и четворни вратовръзки.

Юношеско облекло, 1876 г.

От 1870 до 1940 г. основната разлика между облеклото на мъжете и учениците е, че мъжете носели дълги панталони, а момчета – къси. До края на 1890 г., когато възрастта за преминаване към панталони спаднала от шест или седем до между две - три години, моментът, когато момчетата започват да носят дълги панталони вече се разглежда като по-значимо събитие.

Облеклото за новородени през 19 век продължава тенденциите от предходния век: дълги рокли и много долни ризки, дневни и нощни шапчици, пелени, фусти, нощници, чорапи, едно или две външни одеалца. Основната рокля се е променяла съвсем малко през вековете, правила се е от бял памук и е допълвана с вталени корсажи или платки и дълга пола. Тъй като повечето от тези дрехи са били богато украсявани, днес често се бъркат с дрехи за официален случай. Когато бебето ставало по-активно между четири и осем месеца те се превръщали в наполовина къса рокля. В следата на века станали популярни и цветните принтове.



Роклите на малките момиченца

Рокли, 1810 - 1820 г.

За разлика от момчетата дрехите на момичета от 19 век не претърпяват драматична трансформация. Жените носели рокли през целия си живот от ранна детска възраст до дълбока старост и кройката и стила се променяли с възрастта. Най-основната разлика между роклите на момичета и на жените е, че детските рокли са по-къси и постепенно се удължавали до пода, което се случвало към средата на юношеството. Когато неокласически стилове били на мода в началото на века, жените от всички възрасти и момченцата носели еднакви стилизирани, с висока талия рокли с тесни, подобни на колона поли. По това време по-късата дължина на детските рокли е основният фактор, който ги отличавал от възрастните.

От 1830 и в средата на 60-те години жените носели тесни корсажи с дължина до кръста и дълги поли в различни стилове. Повечето рокли, носени от малките деца, момчета и момичета в предюношеска възраст, били по-близки помежду си, отколкото с тези на жените.

Момиче, 1865 г.

Характерното в детската рокля от този период е широкото под раменете деколте, късите бухнали или клепнали ръкави, широко елече, които обикновено се събирало в колана, както и широка пола, която с варираща дължина – до коляното при прохождащите деца и през прасеца при големите момичета. Рокли с този дизайн, изработени от памучни и вълнени щампирани леки и меки платове, са типично ежедневно облекло за момичета, които още не са навлезли в тийнейджърските си години. И момичета, и момчета са носели панталони до глезените от бял памучен плат под роклите си. През 1820 когато дългите старомодни женски гащи са били представени за първи път, момичета, които ги носели, предизвикали спорове, защото с подобни „разделени“ облекла от всякакъв били възприемани за мъжествени. Постепенно тези гащи стават приемливи както за момичета, така и за жените като бельо.

Момиче с кукла, 1840 г.

Някои рокли от средата на 19 век, особено тези за момичета над десет години били отражение на дамската мода в момента – с ръкави, елече и определени детайли. Тази тенденция се засилва в края на 60-те, когато на мода идват турнелите – малки възглавнички, която жените носели отзад под роклите си, за да им предават елегантност. Детските рокли са ехо на дамското облекло, но с допълнителна пълнота, по-сложни апликации, както и нова кройка. В разгара на популярността на турнелите през 1870 и 1880 на роклите за момичета между девет и четиринадесет са били монтирани корсажи с поли, драпирани около малки турнели, които се различават само по дължина от дрехите на жените.

Момиче, 1910 г.

През 1890 по-прости тоалети с плисирани поли и моряшки блузи или рокли с дълги поли били събрани върху вталени корсажи и са сигнал, че облеклото става все по-практично.







Бебешки бодита

Новите концепции за отглеждане на деца в зависимост от етапите в развитието им са оказали съществено влияние върху детското облекло, като се започне от края на 19 век. Съвременните изследвания, подкрепящи пълзенето като важна стъпка в развитието на децата и целите бодита, подобни панталони, наречени "пълзящи престилки" са били разработени през 1890 като покривни за късите бели рокли, носени от пълзящите бебета. Скоро активните бебета и от двата пола са били обличани в бодита без рокля отгоре. Въпреки по-раните противоречия относно това дали жените да носят панталон, бодитата били приети без обсъждане като спортно облекло за малките момичета, превръщайки се в първия унисекс панталон.

Бебшки бодита-гащеризони, 1900 г.

Бебешките книжки от 1910-те са имали място, където майките да си записват кога бебетата за първи път носели "къси дрехи". Но този важен преход от дълги бели рокли към къси бързо се превръща в нещо отминало. До 1920 бебета носели къси, бели рокли от раждането до около шест месеца, а дългите рокли се превръщат в церемониални облекла за кръщенета. Новите бебета продължават да носят къси рокли и до 1950, въпреки че при момчета това е само за първите няколко седмици от живота им.

Гащеризон, 1920 - 1930 г.

Бодито като дреха за през деня и през нощта заменят роклите и стават "униформи" на 20-ти век за бебета и малки деца. Първите бодита били в тъмни цветове и от плат на райета/карета и представляват контраст в сравнение с традиционното за бебето бяло. През 1920 се появили съчетания с флорални и животински мотиви. Отначало тези десени били унисекс като бодитата, но постепенно някои мотиви започнали да са свързват повече с единия пол или с другия - например кучета и барабани за момчета и котенца и цветя за момичета. Веднъж сексуално типизиран мотивът се появява по дрехите, създават се дори десени, които са идентични с кройките на момичешката или момчешката дреха. Днес има изобилие на детски стоки на пазара, украсени с животни, цветя, спортни принадлежности, анимационни герои или други емблеми на популярната култура - голямата част от тези мотиви имат мъжки или женски конотации в нашето общество и съответно и облеклата, на които те се появяват.


Цветовете спрямо половете

Цветовете, използвани в детското облекло също имат символно значение днес – синьото за момчета и розовото за момичета. Много години минали, за да може този цветови код да се стандартизира. Розовото и синьото се асоциирали с половете от 1910 година и е било доста трудно тези цветове да се кодират към един пол или друг, както показва този цитат от 1916-та от публикация в списанието „Бебешко и детско облекло“: „Основното правило е розово за момчета и синьо за момичета“. По-късно през 1939 г. една статия разяснява, че розовото, понеже е блед вариант на червеното, цветът на бога Марс, затова било по-подходящо за момчета, докато асоциацията със синьото била с Венера и Мадоната и това го правило подходящ цвят за момичета.

Момиче, 1937 г.

На практика тези цветове били взаимнозаменяеми и за момчета, и за момичета до след Втората световна война когато комбинацията между общественото мнение и властта на производителите определили розовото за момичета, а синьото за момчета, което продължава и до днес. Фактът, че момичетата могат да носят и двата цвята, докато момчетата само единия илюстрира една важна тенденция в края на 19 век – рокли, украси или цветове, веднъж носени от малки момчета и момичета, но по традиция асоцииращи се с дамското облекло, стават неприемливи за момчешкото. Момчешкото облекло става по-малко "женствено" през 20 век, без обилни гарнитури и декоративни детайли като дантела и къдрички. Парадокс е например прогресът настъпил през 1970 г., когато родителите, започват да залагат на "несексисткото" отглеждане на децата и притискат производителите за равенство при детските облекла. По ирония на съдбата в резултат на това панталоните били „безполови“ в смисъл на това, че се използват стилове, цветове и украси, в момента приемливи само за момчета, елиминирайки всякакви "женствени" декорации като розови тъкани или къдрици.


Облеклото на модерните деца

Момиче, 1900 г.

През 20 век тези само формално мъжки панталони бързо били възприети от момичетата и жените. След като прохождащите момичета изоставили ританките през 1920-та, нови дрехи за игра за от 3 до 5 годишни – бухнали панталонки под къса рокля, позволили възрастта за носене на панталони да се увеличи. От 1940 г. момичета от всички възрасти носели панталони у дома и за случайни публични събития, но от тях все още се очаквало, ако не и изисквало да носят рокли и поли в училище, на църква, на партита, а дори и за пазаруване. През 1970 г. силната връзка между панталонът и мъжа отслабнала до точката, че училищния и офис дрес код най-накрая отхвърлил панталонът като дреха за момичета и жени. Днес момичетата могат да носят панталони в почти всякакви социални ситуации. Много от тези панталони, като сините джинси, по същество са с унисекс дизайн и кройка, но много други са силно типизирани според пола чрез декорация и цвят.


Обличането от детството до юношеството

Девойки, 1900 г.

Юношеството винаги е било време на разграничение между деца и родители, но преди 20-ти век тинейджйрите никога не демонстрирали независимостта си чрез поведение. Вместо това, с няколко изключения, юношите приемали актуалната мода и се обличали като своите родители. От ранния 20-ти век обаче децата редовно проявявали тийнейджърски бунт чрез облекло и поведение.

Джаз мода, 1920 г.

Джаз поколението от 1920 г. било първото, което създало своя младежка култура и измислило свой собствен стил на обличане. Тийнейджърските моди не оказват обаче голямо влияние върху облеклото на възрастните и когато те порастват изоставят тези краткотрайни моди. През 60-те, когато поколението на бейби бума пораснало тези стилове, предпочитани от юношите, като миниполите, цветните мъжки ризи или „хипи“ джинсите и тениските узурпирали консервативното облекло на възрастните и станали важна част от модата. Оттогава младежката култура продължила да играе важна роля с многото стилове, които размивали границите между детското облекло и това на възрастните.

Източник: Callahan, Colleen, R. History of children's clothing. 

Снимки: Sarah Spraque Pinterest Board

Библиография

Ashelford, Jane. The Art of Dress: Clothes and Society, 1500-1914. London: National Trust Enterprises Limited, 1996. General history of costume with a well-illustrated chapter on children's dress.

Buck, Anne. Clothes and the Child: A Handbook of Children's Dress in England, 1500-1900. New York: Holmes and Meier, 1996. Comprehensive look at English children's clothing, although the organization of the material is somewhat confusing.

Callahan, Colleen, and Jo B. Paoletti. Is It a Girl or a Boy? Gender Identity and Children's Clothing. Richmond, Va.: The Valentine Museum, 1999. Booklet published in conjunction with an exhibition of the same name.

Calvert, Karin. Children in the House: The Material Culture of Early Childhood, 1600-1900. Boston: Northeastern University Press, 1992. Excellent overview of child-rearing theory and practice as they relate to the objects of childhood, including clothing, toys, and furniture.

Rose, Clare. Children's Clothes Since 1750. New York: Drama Book Publilshers, 1989. Overview of children's clothing to 1985 that is well illustrated with images of children and actual garments.

Здравейте!

Ето че една дълго обмисляна идея вече е реализирана - нашият блог!

Отдавна искахме да направим детско списание, намерение, което някак си логично се трансформира в блог, тъй като с напредването на технологиите и интернет информацията вече достига по-бързо и до повече потребители когато е онлайн.

Тук ще можете да прочетете материали на различни теми: детска мода, възпитание и психология, направи си сам, идеи за занимания с изящно и приложно изкуство за най-малките, различни любопитни факти, последните ни творения...

Надяваме се в него да намерите полезна и интересна информация, както и да следите новостите около Arida ART Creative Studio!

От екипа